В тази книга ще си спомним за успешните онлайн-модели и за начините да ги превърнете във ваш успешен бизнес. Нещо повече! Ще открием тайната как всичко това може да бъде под ваш контрол! И да ви носи печалба. Непрекъснато! 24 часа! 7 дни в седмицата, 365 дни в годината!

Някога, във вече далечната 2003, когато бях само на 16 и се шляех с приятели по шуменските улици, когато компютърните зали бяха рядкост и работехме с дискети, разбрах, че светът не е чак толкова голям и програмите Borland Delphi лесно могат да се превърнат в част от школското ни ежедневие. Трябваха ни само няколко разговора, малко дръзновение и вярата, че слънцето ще изгрее и на нашата улица.

Втората крачка следваше от първата. Беше толкова естествено…. като вървене, в което редуваш левия и десния крак. Почти автоматично и почти от само себе си се появиха affiliate-програмите и заедно с тях първите печелби. Парите идваха като награда за това, че бяхме открили идеалното хоби. Трудът ни доставяше радост. А радостта ни мотивираше още и още да търсим, да учим, да изследваме… Откривателството ни се ослаждаше и това беше най-голямата ни награда. Нямаше никакво значение, че мониторите бяха CRT 14 inch, че струваха цяло състояние. И това че ги сравнявахме с втория блок на АЕЦ, заради мутантскозеленото им излъчване, също нямаше значение. Болките в очите и почти наркоманския световъртеж от преумората – също.

Уж всичко беше трудно: и аналоговият интеренет от типа DialUp, и ужасният хардуер. Ако някой от вас е чувал времето на Брежнев и знае какво значи ЕЛКА, ще разбере какво искам да кажа. Точно така! За времето на нанотехнологиите, от гледна точка на изчислителната мощ, която притежават съвременните компютри, 2003 беше не в миналия век, а праисторията. Ще ми се малко повече да знаете за това време. Тогава нямаше paypal, payoneer, skrill. Парите не можеха да се движат нито по пощенски, нито банков път. Затова – по ирония на съдбата – първия хонорар, който получих (някакви $500) пристигна като чек на името на майка ми. Бях непълнолетен. Съответно – нямах право на банкова сметка. Но от друга страна 500 долара са си 500 долара. Директорът на училището не можеше да мечтае за подобна заплата. Така започнах работа като правех маркетинг към американска фирма. Продавах достъп до онлайн продуктите им на мрежов принцип. Все още дете – като на шега – продавах аудио и видео материали по цял свят. И така беше до момента, когато моят добър приятел Веско – подобно на Хъкълбери Фин – реши, че няма нужда да прислугваме на някакви американски чичковци. Можехме сами да измислим нещо и да тръгнем по течението на реката. Щом те – двамата с Том Сойер – намириха купища пари, толкова много, че да не знаят какво да правят с тях… защо и ние да не можем… още повече, че книгата вече беше написана. Просто трябваше да се превърнем в нейни герои. Подобно на хлапаците от романа на Марк Твен и ние си сглобихме сал. Само че нашата Мисисипи – реката, носеща ни златен пясък – беше платформата peer to peer. Дълго плувахме през заливите на e-bay. От Китай до САЩ и обратно. Ако изминатите километри се подредят в пътечка, сигурно неедин път сме отишли до Луната. Но което е по-важното, връщахме се с подаръци от там… В онези години момичетата с особена благодарност оценяваха подбни жестове. Разбира се, това е друга история. Но ако човек иска да се върне, към времето, когато се наливаха основите, не може да не си я спомни. Заедно с трудностите, които ни правеха комбинативни и креативни. Научихме се да продаваме през идеята https://smpro.net/, оптимизирахме и автоматизирахме различните опции на продажби в е-бей. Хватката на пазара ставаше все по-жестока. И разбрахме, че не се ли адаптираме към джунгалата на маркетинга, подобно на динозаврите, и ние ще изчезнем. Защото – както го е казал гениалният математик Луис Карол (през устата на Алиса): “искаш ли да стоиш на мястото си, трябва да бягаш все по-бързо”.

Анализирахме ситуацията и разработихме софтуерни платформи и тулове като http://listerhero.com http://tspro.net/ https://listerpro.net/ и много други.

Опитът, който придобих в тези години е и повод да кажа няколко думи за себе си. При все, че Цветан Радушев е име, което само говори за себе си, бих искал искал да кажа какво не съм. Освен динозавър не съм програмист. Не защото е лошо да си програмист, а защото само с това не се оцелява. Трябва към талантите да се добавят и нови, да се научиш да бъдеш маркетолог и онлайн-търговец, да купуваш евтино и да продаваш скъпо; като успееш да запазиш човешкия си облик. И ако цената на печалбата не е почтенността, а интелигентното и креативно мислене , ако се научим да споделяме Благото и превръщаме самато му споделимост също в благо, то нашият труд ще се доближи до старото кантианско определение за щастие – с радост да изпълняваш дълга си…

Ето защо създадох курса «От нула до успех». От тогава до сега изтече не малко вода. Научих още много неща. Привидно незначителни подробности… Но всички добре знаем, че малкото камъче обръща колата. И точно затова започнах тази книга. Заради вярата, че тези малки камъчета ще се превърнат в добре трасиран път. Който ще ни изведе далеч.